Пречистване
Тихо шумеше под моста реката
и бавно, бавно течеше,
светеше слънцето и във водата,
с клоните люлки плетеше.
Един измамлив свят от миражи,
обхвана и стисна сърцето ми,
а птичките усилват своя глас,
на вълните на пролетта понесени.
Оплетох се, оплетох се в самотата
и на кълбо се свива душата ми,
дано облак се спусне отнякъде
и я запрати , нататък, нататък...
И ето долетяха ветровете
и облаци довлякоха завчас,
плиснаха студени дъждовете,
потъмня реката и ревна с глас.
И в този грохот, като мокра дреха
душата ми увисна смирена,
ще се пречисти и ще светне,
от живота пак вдъхновена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
