M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
26.02.2022 г., 9:34 ч.

Пречистване 

  Поезия » Друга
1063 5 20

Тихо шумеше под моста реката

и бавно, бавно течеше,

светеше слънцето и във водата,

с клоните люлки плетеше.

 

Един измамлив свят от миражи,

обхвана и стисна сърцето ми,

а птичките усилват своя глас,

на вълните на пролетта понесени.

 

Оплетох се, оплетох се в самотата

и на кълбо се свива душата ми,

дано облак се спусне отнякъде

и я запрати , нататък, нататък...

 

И ето долетяха ветровете

и облаци довлякоха завчас,

плиснаха студени  дъждовете,

потъмня реката и ревна с глас.

 

И в този грохот, като мокра дреха

душата ми увисна смирена,

ще се пречисти и ще светне,

от живота пак вдъхновена!

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??