Тихо шумеше под моста реката
и бавно, бавно течеше,
светеше слънцето и във водата,
с клоните люлки плетеше.
Един измамлив свят от миражи,
обхвана и стисна сърцето ми,
а птичките усилват своя глас,
на вълните на пролетта понесени.
Оплетох се, оплетох се в самотата
и на кълбо се свива душата ми,
дано облак се спусне отнякъде
и я запрати , нататък, нататък... ...