Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
18.02.2019 г., 9:44 ч.

Пред паметника на Левски 

  Поезия » Гражданска
1436 10 8

 

Привично февруари е намръщен.
Мъглата към земята ме притиска.
Снегът е мръсен - личба за насъщния.
И аз съм тук, и се усещам ниска
под твоите нозе и ръст неземен.
Дойдох неофициално, без приветствие, 
след дните за поклони и молебен, 
след факелните, светлозарни шествия.

Градът е още златен, но от залези...
Отгоре гледаш, виждаш надълбоко -
камата и пищовът са прегазени,
а кръстният им знак кърви жестоко.
 Мълчиш, тъй както камъкът умее.
Едно врабче на рамото ти кацна.
И то мълчи, да полети не смее, 
не е врабче, а Божията ласка.

И аз мълча, не искай да разказвам
за алчни, глухи, слепи и несвестни.
Ти знаеш кой дарява и наказва,
когато спрем пред портите небесни.
Привично февруари е намръщен.
Мъглата ме притиска към земята.
Глава повдигам към Единосъщния, 
към теб. И ме връхлита светлината.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??