yotovava (Валентина Йотова)
2495 20845
8.03.2021 г., 7:21 ч.

Пред портите на Рая 

  Поезия » Философска
312 6 11

ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ

 

Сбрах думички – като листа,

покапали подир сланица.

В косите ми скрежинки спят

и не отлитат – жадни птици.

Задълго ще ги приютя

да ми напомнят, че съм смъртна

и че в объркания свят

ще бродя кратко – светъл пътник.

И че каквото отнеса

на длан едва ли ще остане –

сълза от пролетна бреза,

утеха в скутите на мама

на залез тъмният пожар 

когато дълго се е стапял –

и проиграна на хазарт

последната дъга от август,

топла купчина брашно –

сънувало нощви и длани,

кристалче гроздово зърно,

скрибук от воденичен камък,

червена драска светлина

подир летежа на калинка.

О, колко те обичам, свят,

че цяла вечност ще ми липсваш!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??