Пред портите на Рая
ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ
Сбрах думички – като листа,
покапали подир сланица.
В косите ми скрежинки спят
и не отлитат – жадни птици.
Задълго ще ги приютя
да ми напомнят, че съм смъртна
и че в объркания свят
ще бродя кратко – светъл пътник.
И че каквото отнеса
на длан едва ли ще остане –
сълза от пролетна бреза,
утеха в скутите на мама
на залез тъмният пожар
когато дълго се е стапял –
и проиграна на хазарт
последната дъга от август,
топла купчина брашно –
сънувало нощви и длани,
кристалче гроздово зърно,
скрибук от воденичен камък,
червена драска светлина
подир летежа на калинка.
О, колко те обичам, свят,
че цяла вечност ще ми липсваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
