Mar 8, 2021, 7:21 AM

Пред портите на Рая 

  Poetry » Phylosophy
304 6 11

ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ

 

Сбрах думички като листа,

покапали подир сланица.

В косите ми скрежинки спят

и не отлитат жадни птици.

Задълго ще ги приютя

да ми напомнят, че съм смъртна

и че в объркания свят

ще бродя кратко светъл пътник.

И че каквото отнеса

на длан едва ли ще остане

сълза от пролетна бреза,

утеха в скутите на мама

на залез тъмният пожар 

когато дълго се е стапял

и проиграна на хазарт

последната дъга от август,

топла купчина брашно

сънувало нощви и длани,

кристалче гроздово зърно,

скрибук от воденичен камък,

червена драска светлина

подир летежа на калинка.

О, колко те обичам, свят,

че цяла вечност ще ми липсваш!

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??