Пред портите на Рая
ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ
Сбрах думички – като листа,
покапали подир сланица.
В косите ми скрежинки спят
и не отлитат – жадни птици.
Задълго ще ги приютя
да ми напомнят, че съм смъртна
и че в объркания свят
ще бродя кратко – светъл пътник.
И че каквото отнеса
на длан едва ли ще остане –
сълза от пролетна бреза,
утеха в скутите на мама
на залез тъмният пожар
когато дълго се е стапял –
и проиграна на хазарт
последната дъга от август,
топла купчина брашно –
сънувало нощви и длани,
кристалче гроздово зърно,
скрибук от воденичен камък,
червена драска светлина
подир летежа на калинка.
О, колко те обичам, свят,
че цяла вечност ще ми липсваш!
© Валентина Йотова All rights reserved.
