Пред прага на лятото
Лятото врати отваря
и ме омагьосва,
пия билкова отвара,
хубавея росна.
Простичко битувам, пиша,
приветствам живота,
дори покрай мен да диша
често идиота.
Над нещата съществувам,
на зло се не връзвам,
и отново път пътувам,
до де не е късно.
Че душата има нужда
от слънце и волност,
а душата не е чужда,
моя си е, моя.
Гледам да не се товаря
с битова омраза.
Лятото врати отваря,
радост да е... Казах!
Аделина Колева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аделина Колева Всички права запазени
