Лятото врати отваря
и ме омагьосва,
пия билкова отвара,
хубавея росна.
Простичко битувам, пиша,
приветствам живота,
дори покрай мен да диша
често идиота.
Над нещата съществувам,
на зло се не връзвам,
и отново път пътувам,
до де не е късно.
Че душата има нужда
от слънце и волност,
а душата не е чужда,
моя си е, моя.
Гледам да не се товаря
с битова омраза.
Лятото врати отваря,
радост да е... Казах!
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
