Apr 29, 2025, 12:44 PM

Пред прага на лятото

  Poetry » Other
342 1 2

Лятото врати отваря

и ме омагьосва,

пия билкова отвара,

хубавея росна.

 

Простичко битувам, пиша,

приветствам живота,

дори покрай мен да диша

често идиота.

 

Над нещата съществувам,

на зло се не връзвам,

и отново път пътувам,

до де не е късно.

 

Че душата има нужда

от слънце и волност,

а душата не е чужда,

моя си е, моя.

 

Гледам да не се товаря

с битова омраза.

Лятото врати отваря,

радост да е... Казах!

 

Аделина Колева

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не може без идиота, не е интересно. Но да не му се връзваме. Благодаря, Младене.
  • "Простичко битувам, пиша,
    приветствам живота,
    дори покрай мен да диша
    често идиота."

    Колко добре си го казала, Аделаида! В нашата родна действителност идиотът е като талисман. Да си припомним Мунчо от "Под игото", както и Мунчовците от парламента. Но Мунчо е свързан винаги с "русиян", включително и в литературата...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...