Apr 29, 2025, 12:44 PM

Пред прага на лятото

  Poetry » Other
341 1 2

Лятото врати отваря

и ме омагьосва,

пия билкова отвара,

хубавея росна.

 

Простичко битувам, пиша,

приветствам живота,

дори покрай мен да диша

често идиота.

 

Над нещата съществувам,

на зло се не връзвам,

и отново път пътувам,

до де не е късно.

 

Че душата има нужда

от слънце и волност,

а душата не е чужда,

моя си е, моя.

 

Гледам да не се товаря

с битова омраза.

Лятото врати отваря,

радост да е... Казах!

 

Аделина Колева

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не може без идиота, не е интересно. Но да не му се връзваме. Благодаря, Младене.
  • "Простичко битувам, пиша,
    приветствам живота,
    дори покрай мен да диша
    често идиота."

    Колко добре си го казала, Аделаида! В нашата родна действителност идиотът е като талисман. Да си припомним Мунчо от "Под игото", както и Мунчовците от парламента. Но Мунчо е свързан винаги с "русиян", включително и в литературата...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...