19.09.2012 г., 15:42

Предай нататък

886 1 12

Дали защото есента

е теглила черта на хълма,

та уравнения с листа

недостиг на небе запълват?

 

Селце в неясната мъгла

на циганка допушва фаса.

И три тополи край река

за неговия мир това са

 

трите различни начала –

бързо драснатите щрихи

върху напуканата длан

на селянина в низините.

 

Началото – да се родиш,

да изпищиш за глътка въздух,

след първа стъпка да сглобиш

от сричката човешки пъзел.

 

И второто – прозрял подир,

че всяка болка има смисъл

на вселенски ориентир,

да разбереш, че си орисан

 

за третото – че иде смърт

и стинe с дребните ти страсти 

душата ти на кръстопът,

зажадняла за причастие.

 

Това прошепна есента,

преди да се стопи до залез:

– Човеко, ако си разбрал,

предай на другите нататък.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...