5.04.2023 г., 21:09

Предателства

677 1 1

 

 

Душата ми е уморена!

...от преструвки...

То тялото отдавна не боли!

От неслучили се, влюбени въздишки,

от случили се, парещи лъжи!

 

Сърцето ми е уморено!

...от обичане...

То тялото отдавна не боли!

От случили се удари под кръста,

от неслучили се, влюбени мечти!

 

Очите ми са уморени!

...от изплакване...

То тялото отдавна не боли!

Очите ми пресъхнаха, по дяволите!

И само нощем ме предават...

...и сълзят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...