Предателство
"Защо ли всяка нежност е предателство
към някого? Най-вече към Представата..."
Добромир Тонев
Поддаде нестабилното ти рамо,
от миналото,
вече натежало.
Студено е леглото -
като мрамор.
Без спомени за
топлото начало.
Представите за утре са излишни.
Неистинската нежност
ги предаде.
Заключихме си думите
с въздишки
и странно, но дъхът им
ни окраде.
Докосването стана нелогично.
Пространствата ни -
здрави лабиринти.
Платихме си за изход.
Символично.
Но болката в душите
се завинти...
И дом си издълба, за да остане.
Очите заприличаха
на кратери.
Превърнаха се вечерите
в рани,
а ние... от човеци
във предатели.
към някого? Най-вече към Представата..."
Добромир Тонев
Поддаде нестабилното ти рамо,
от миналото,
вече натежало.
Студено е леглото -
като мрамор.
Без спомени за
топлото начало.
Представите за утре са излишни.
Неистинската нежност
ги предаде.
Заключихме си думите
с въздишки
и странно, но дъхът им
ни окраде.
Докосването стана нелогично.
Пространствата ни -
здрави лабиринти.
Платихме си за изход.
Символично.
Но болката в душите
се завинти...
И дом си издълба, за да остане.
Очите заприличаха
на кратери.
Превърнаха се вечерите
в рани,
а ние... от човеци
във предатели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
