1.09.2009 г., 20:07

Предчувствие за...

546 0 8

Ще затуля очите си

с бучки жарава,

и ще парят - нажежени до бяло.

 

Не съвсем и сърцето е спряло,

но светът ми ще се превърне

във пепел, ще рухне... тогава.

 

Само миг и няколко стяга отляво...

последната глътка въздух не ще

се промъкне в гърдите ми...

 

Вяло отпуснати, ръцете

ще подсилят последния спазъм.

Тогава ли?! Всичко тогава ще свърши.

 

Във тунела без край и начало...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....