1.09.2009 г., 20:07

Предчувствие за...

550 0 8

Ще затуля очите си

с бучки жарава,

и ще парят - нажежени до бяло.

 

Не съвсем и сърцето е спряло,

но светът ми ще се превърне

във пепел, ще рухне... тогава.

 

Само миг и няколко стяга отляво...

последната глътка въздух не ще

се промъкне в гърдите ми...

 

Вяло отпуснати, ръцете

ще подсилят последния спазъм.

Тогава ли?! Всичко тогава ще свърши.

 

Във тунела без край и начало...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...