Ще затуля очите си
с бучки жарава,
и ще парят - нажежени до бяло.
Не съвсем и сърцето е спряло,
но светът ми ще се превърне
във пепел, ще рухне... тогава.
Само миг и няколко стяга отляво...
последната глътка въздух не ще
се промъкне в гърдите ми...
Вяло отпуснати, ръцете
ще подсилят последния спазъм.
Тогава ли?! Всичко тогава ще свърши. ...