20.09.2025 г., 7:39  

Предесенно съдбовно

156 1 0

Предесенно е, жарките лъчи

на Слънцето – по кожата ми парят.

И някак си по нищо не личи,

че лятото безропотно прегаря.

 

Безумно стене жадната земя,

безгласно стене, затова не чувам

ищаха й за капчица вода.

А иска й се сякаш да сънува.

 

И тази жар прониква през плътта,

във кожата, сред мислите, в душата.

В неистов ступор птичите ята

проклинат маранята, тишината…

 

Предесенен космично спуснат транс.

Нима ще се превърнем в нестинари?

Жаравата под нашите крака

не е постлана, а жестоко пари.

 

Пленени сме и сложени за стръв,

гадатели предричат – "трябва жертва".

Щом няма дъжд земята иска кръв –

попаднала е в клопка на омерта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...