Sep 20, 2025, 7:39 AM  

Предесенно съдбовно

  Poetry
155 1 0

Предесенно е, жарките лъчи

на Слънцето – по кожата ми парят.

И някак си по нищо не личи,

че лятото безропотно прегаря.

 

Безумно стене жадната земя,

безгласно стене, затова не чувам

ищаха й за капчица вода.

А иска й се сякаш да сънува.

 

И тази жар прониква през плътта,

във кожата, сред мислите, в душата.

В неистов ступор птичите ята

проклинат маранята, тишината…

 

Предесенен космично спуснат транс.

Нима ще се превърнем в нестинари?

Жаравата под нашите крака

не е постлана, а жестоко пари.

 

Пленени сме и сложени за стръв,

гадатели предричат – "трябва жертва".

Щом няма дъжд земята иска кръв –

попаднала е в клопка на омерта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...