21.04.2017 г., 14:24  

Преди да си тръгнеш...

621 5 15

Преди да си тръгнеш, вземи частица от мен.
Грижи се за нея и тя ще те следва и в 
мрачния ден. Когато си тъжен на нея кажи 
и частицата малка за теб ще гори.

Чрез нея ще зная всичко за теб, 
редовно носи я. Тя е лично твой амулет. 

 

За нищо не бой се, щом тя е със теб,

ще имаш предимство и огромен късмет.

По нея предай ми, как е животът, добре

ли върви и частицата малка пак ще блести.

Носи я в сърцето, тя ще е верен другар,

бъди ти за нея добър господар.

 

Преди да си тръгнеш, само сбогом кажи,
аз ще тъгувам, но вместо мен, тя със тебе
живота твой ще дели. Сбогом ти казвам
вече и аз, но дълго ще гледам пътя след вас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е невероятно!
  • Прекрасно, успяваш да ме разчувстваш с тези думи, влезе дълбоко в душата ми! Чудесно творение!
  • Хубаво! Благородна по душа. Поздрави!
  • Много се радвам, че от тук макар и виртуално, опазнах толкова прекрасни хора. Поздравям всички и съм щастлива, че чрез стиховете ви се докосвам до вас, до сърцата ви.
  • Аз също мисля, че когато си обичал, винаги оставаш част от себе си. Поздравления, Вили!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....