11.01.2008 г., 15:17 ч.

Предопределена среща 

  Поезия » Философска
924 0 14
 

Предопределена среща

 

Сънувам тази нощ Старостта.

С посребряла коса, с очила...

И... размити черти...

Тя е моя приятелка... бъдеща...

Аз небрежно сварявам кафе.

По утайката черна, назъбена,

с малко смях разгадаваме времето...

През пространствата дръзко минаваме -

няма крайни предели за нас...

Тя ме кани във своята къща.

Пожълтели писма ми показва...

Тук-там буква размазана

в млади спомени ме завръща...

И неволно изтривам сълза...

Неразумно съм хвърляла думи,

с въздишка примесени - да не горчат...

Пиперливо съм разказвала глуми,

довели ме до внезапен обрат...

Оголяла внезапно сред хорски сплетни,

мойта вярна приятелка гледа ме плахо...

Но ръката ми свойски държи

и говори напевно, познато...

"Предстои ни среща отново...

Ти не бързай, не припкай така!

Разкажи своето слово

и тогава бъди Вечността."

...

Но... събуждам се.

Утро бодро ми маха с ръка.

И не искам...

Не искам...

да се срещам със Старостта...

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И не искам...
    Не искам...
    _________________
    Скрий този ключ на сигурно място Павли
    Прекрасно прозрение!
  • Отлага се за бъдеще неопределено време...


  • Старостта е условно понятие за състоянието на душата. Някои хора са по рождение старци.Други са млади до края на живота си. Това е според мен въпрос на 50% ген и 50% личен избор.
  • Направо ме изпълни този стих...!!! АПЛОДИСМЕНТИ, ПАВЛИ!!!
  • Единственият начин да живеем дълго е да остаряваме.
    Не е моя мисъл,но е вярна.Важно е да остаряваме красиво
    и само външно.
    Чудесен стих!!!
  • рано или късно ще се срещнем със старостта...може би...
    но нека да остаряваме гордо,като катедрали...
    тя,старостта си е и привилегия един вид!
    дай боже всекиму!!!
    много хубав стих!!!
    поздрави!
  • "Неразумно съм хвърляла думи,

    с въздишка примесени - да не горчат...

    Пиперливо съм разказвала глуми,

    довели ме до внезапен обрат..."

    СТРАХОТНА ИДЕЯ и ОТЛИЧНА РЕАЛИЗАЦИЯ!

  • Хареса ми образността, хубаво е да се среща
    човек и с такива носталгични мисли, да знае, че нищо
    почти не му е убягнало и да може смело да гледа напред!
    Благодаря ти за оптимизма, Павли!!!
  • Ех, Павли, а кой иска тая среща...Май по-добре да сме будни. Поздрав и от мен!
  • Поздравления!!!
  • "Но... събуждам се.

    Утро бодро ми маха с ръка.

    И не искам...

    Не искам...

    да се срещам със Старостта..."

    Какво е старостта - период на изживяване, на който всеки се съпротивлява с носталгия по онова време. Важно е духът да не остарява, тогава срещата с нея се отлага и отлага.
    Прекрасен стих!


  • Е, какво пък толкова, и на моята врата чука, но в сърцето ми е още пролет и не отварям. рано е за есен. И си свиркам!
    Поздравления Павли!
    И прегръдка!
  • Натъжи ме...ами който вече се е срещнал с нея...!?
    ех...как ме натъжи...
    с обич, мила Павлина.
  • Правилно,раничко ти е ощеА,неразумните думи-всеки ги хвърля,понякога без дори да иска!Поздравявам те,Павли за идеята!
Предложения
: ??:??