24.10.2008 г., 11:13

Предзимна политическа Копакабана

1.5K 0 5
Сега пък, малко гражданска позиция.

2004

Предзимна политическа

Копакабана

 

Копакабаната се разгърна.

Първи дъжд,

пръв зимен повей.

Разгърдени, с наболи зърна

политически трупове

се наредиха за снимка.

Глиган до кошута

и прошарена къртица

до шамандура.

Жълти листа прокапаха

по тротоара,

на всеки вестникарски

ъгъл раздаваха

паунови пера.

Мъглата се сгъсти.

Десни соц-идеи

напираха невъздържано,

докато либертианството

изфръкна

като гола смугла

красавица

от пъпката

на посткомунистическата

диктатура.

На мястото на мавзолея

няколко

травестивни духа

оголили дълги бедра

и задници

с женски форми

в мрежести чорапи

танцуваха самба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцеслав Йонков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И ти ме изкефи / бях попрочел от твовите стихове /, но и със зида, роклята и шапката Сега се усетих. Истинската ми фамилия е Новь-Христовь / Йонко е най-простия от прядядовците - иначе рода е от Елена, Беброво и Търново /...Смятам обаче, че пътят - поетичния ти път трябва да е по-различен от това, което правиш в момента / не гарантирам правилност /
  • Йонков изкефи ме тотално!
    Поздравления!
  • Аман от пачанга!
    Поздрави!
  • Брей, хем добре написано, хем с точна политическа позиция. Приветствам!
  • и продължава...


    ***
    ентусиазирано!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...