Oct 24, 2008, 11:13 AM

Предзимна политическа Копакабана

  Poetry » Civic
1.5K 0 5
Сега пък, малко гражданска позиция.

2004

Предзимна политическа

Копакабана

 

Копакабаната се разгърна.

Първи дъжд,

пръв зимен повей.

Разгърдени, с наболи зърна

политически трупове

се наредиха за снимка.

Глиган до кошута

и прошарена къртица

до шамандура.

Жълти листа прокапаха

по тротоара,

на всеки вестникарски

ъгъл раздаваха

паунови пера.

Мъглата се сгъсти.

Десни соц-идеи

напираха невъздържано,

докато либертианството

изфръкна

като гола смугла

красавица

от пъпката

на посткомунистическата

диктатура.

На мястото на мавзолея

няколко

травестивни духа

оголили дълги бедра

и задници

с женски форми

в мрежести чорапи

танцуваха самба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцеслав Йонков All rights reserved.

Comments

Comments

  • И ти ме изкефи / бях попрочел от твовите стихове /, но и със зида, роклята и шапката Сега се усетих. Истинската ми фамилия е Новь-Христовь / Йонко е най-простия от прядядовците - иначе рода е от Елена, Беброво и Търново /...Смятам обаче, че пътят - поетичния ти път трябва да е по-различен от това, което правиш в момента / не гарантирам правилност /
  • Йонков изкефи ме тотално!
    Поздравления!
  • Аман от пачанга!
    Поздрави!
  • Брей, хем добре написано, хем с точна политическа позиция. Приветствам!
  • и продължава...


    ***
    ентусиазирано!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...