Преглед на Конфуций и държавните институции
На родните държавни институции
така и не повярвах някой ден,
зачетен в постулати на Конфуций,
от бедност нечовешка унизен.
Родителите наши се разтапят,
изчезнали след сметките за ток.
„Спасителите“ скъпи ни потапят
в илюзии на извор тъй дълбок.
Тегобите на нацията плачат.
Отиват си с красивите села.
Инфлация на дъното ни влачи
и нямаме стотинки за храна.
Навярно е правителствена папка
копнежът ни за по-добър живот.
Животът ни окаляна е хапка.
Приличам на словесен идиот?
Животът през годините се срина –
останало без никого дете.
Роднините пътуват за чужбина.
Животът им загина в КТБ.
Държавата разпада се – пустиня,
в която страховете ни валят.
Надявам се надеждата да мине
и болките на хората да спрат.
Понякога се чувствам адски гневен.
Боли ме щитовидната жлеза.
Народът ни изпадна в ужас древен
и плаща на жестоката съдба.
Пред родните държавни институции,
които са същинската тъга,
замислен над словата на Конфуций,
красивите си рими ще чета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени