Прегръщам ви с обич
В очакване сте там – на пътната врата
посрещате ме, щом пристъпя прага.
Сърцето ми е въглен, изтляло във жарта,
тъгата ме пречупва, гърлото ми стяга.
В душата още стискам шепата си прах.
А тишината тук не спира да говори,
спомня ми за малкото дете, което бях
отгледано с любов и хиляди тревоги.
Изпълнен е със спомен всеки ъгъл тих
и ризата е там, на столчето присядам…
От бялата стена ме гледа с образ мил
иконата, която всичко свято още пази.
Тук са, вече празните саксии за цветя,
а помня този дом от обич как цъфтеше,
труда ви помня… Отварям пътната врата
и като ехо всеки спомен в мен крещеше.
И всеки път когато през прага премина
аз знам, че там сте, в очакване на този миг.
Душите ви отдавна са отвъд преминали,
но ви прегръщам с обич и със този стих…
23.11.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
