...прекрасен сън и роза - да ни свети...
Пристъпвам тихо и ръка подала,
усмихвам се. Облича ме дъгата.
Води ме, към зората - вишна бяла,
целунала в просъница Земята.
Съшиха ми хвърчило корморани,
нощта ми даде каната, с кафето,
на облак ще похапнем кроасани
ще се разплаче с нас от смях небето.
Ще сипнат над полята разпилени,
сълзи небесни дребни маргарити,
а ние с теб ще яхнем запенени,
светкавици- конете на мечтите.
Щом уморено слънцето залезе,
звезди рисува мракът с тръпни устни.
Луната балдахин ще ни извезе
и люлка сребърна за нас ще спусне .
И прилив морски ще ни люшка леко,
ще ни приспиват в тъмното щурчета.
И малък принц ще прати от далеко,
прекрасен сън и роза - да ни свети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
