Прекършената ми душа

9.09.2008 г., 12:14 ч.

Поезия » Друга

932 0 0

Прекършената ми душа

И душата ми пълзеше в свойта клетка,
без сила да издигне пак глава,
а спираше я само таз решетка
към така бленуваната свобода.

И душата ми стенеше в свойта самота,
в предсмъртен жален хрип и вик,
ще се измъкне ли от тази пустота
или това ще е последния й миг?

И душата ми лежеше в алена кръв,
без любов, гола, без дреха,
и дяволът чакаше я, пръв
да отнеме таз последна утеха.

И душата ми плачеше в своя затвор
за красиви и далечни дни,
за късче надежда в този коптор,
за вяра в отминали спомени.

И ти прекърши я от злоба
със тежки думи, зли обиди,
листенца алени от мъртва роза
шептят безгласно тез последни рими.

Прекърши ми душата със желание,
с усмивки, с лъжливи обещания,
без капка, ни искрица колебание
уби душата ми и без признания.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.