Прекършената ми душа
Прекършената ми душа
И душата ми пълзеше в свойта клетка,
без сила да издигне пак глава,
а спираше я само таз решетка
към така бленуваната свобода.
И душата ми стенеше в свойта самота,
в предсмъртен жален хрип и вик,
ще се измъкне ли от тази пустота
или това ще е последния й миг?
И душата ми лежеше в алена кръв,
без любов, гола, без дреха,
и дяволът чакаше я, пръв
да отнеме таз последна утеха.
И душата ми плачеше в своя затвор
за красиви и далечни дни,
за късче надежда в този коптор,
за вяра в отминали спомени.
И ти прекърши я от злоба
със тежки думи, зли обиди,
листенца алени от мъртва роза
шептят безгласно тез последни рими.
Прекърши ми душата със желание,
с усмивки, с лъжливи обещания,
без капка, ни искрица колебание
уби душата ми и без признания.
И душата ми пълзеше в свойта клетка,
без сила да издигне пак глава,
а спираше я само таз решетка
към така бленуваната свобода.
И душата ми стенеше в свойта самота,
в предсмъртен жален хрип и вик,
ще се измъкне ли от тази пустота
или това ще е последния й миг?
И душата ми лежеше в алена кръв,
без любов, гола, без дреха,
и дяволът чакаше я, пръв
да отнеме таз последна утеха.
И душата ми плачеше в своя затвор
за красиви и далечни дни,
за късче надежда в този коптор,
за вяра в отминали спомени.
И ти прекърши я от злоба
със тежки думи, зли обиди,
листенца алени от мъртва роза
шептят безгласно тез последни рими.
Прекърши ми душата със желание,
с усмивки, с лъжливи обещания,
без капка, ни искрица колебание
уби душата ми и без признания.
© Мила All rights reserved.
