12.05.2019 г., 10:28 ч.

Преливане на цветове 

  Поезия
412 5 10

На люляците цветовете вехнеха,

отлитаха душите им в безкрайното.

И въпреки че безвъзвратно чезнеха,

във спомените дишаше омайното.

 

Но цветното от тях не си отиваше,

а закачливо сменяше си формата.

Защото във божурите попиваше,

целувката на розовото, знойната!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??