На люляците цветовете вехнеха,
отлитаха душите им в безкрайното.
И въпреки че безвъзвратно чезнеха,
във спомените дишаше омайното.
Но цветното от тях не си отиваше,
а закачливо сменяше си формата.
Защото във божурите попиваше,
целувката на розовото, знойната!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up