16.05.2015 г., 23:46  

Премерена критика

527 0 0

                             Няма такава книга, от която човек

                             да не може да научи нещо.

                                                               Гьоте

 

Да напишеш разказ - иска се усилие.

Но да разкажеш в разказа

за усилието на написването -

за това се иска майсторство.

Такъв извод си направих аз,

четейки шарените случки.

 

Читателят /поставям ролята

за себе си/ - разграбва.

Скорострелно, с поглед той

дебне да открадне.

Егото му търси да открие

нещо, за да го подхрани.

Сякаш краят висне

и над него...

 

Казвате, че всичко станало луна.

Но там не са ли капсулите,

с мъртъвците?

И ако всичко е луна, то

тогава кой разказва?

И кой ще продължи да ни разказва?

Аз нямам писмо от Кастор П.

Не съм, не съм ни негов син,

нито дъщеря!

 

Космосът от самота бил направен.

А дали писателят, творецът

изконно е космополит?

Може би така е...

А причината - защото

по-често взира се в луната.

Игра на думи...

Но играта - иска си партньор.

 

25.01.2015 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...