May 16, 2015, 11:46 PM  

Премерена критика

  Poetry » Other
528 0 0

                             Няма такава книга, от която човек

                             да не може да научи нещо.

                                                               Гьоте

 

Да напишеш разказ - иска се усилие.

Но да разкажеш в разказа

за усилието на написването -

за това се иска майсторство.

Такъв извод си направих аз,

четейки шарените случки.

 

Читателят /поставям ролята

за себе си/ - разграбва.

Скорострелно, с поглед той

дебне да открадне.

Егото му търси да открие

нещо, за да го подхрани.

Сякаш краят висне

и над него...

 

Казвате, че всичко станало луна.

Но там не са ли капсулите,

с мъртъвците?

И ако всичко е луна, то

тогава кой разказва?

И кой ще продължи да ни разказва?

Аз нямам писмо от Кастор П.

Не съм, не съм ни негов син,

нито дъщеря!

 

Космосът от самота бил направен.

А дали писателят, творецът

изконно е космополит?

Може би така е...

А причината - защото

по-често взира се в луната.

Игра на думи...

Но играта - иска си партньор.

 

25.01.2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...