14.06.2013 г., 23:16

Препинателните знаци

899 0 6

valjaka (Валентин Василев)

14-06-2013г. 10:28

"Той, животът, не признава такива работи, 

ама нали затова все се борим с него - да не сме сгърчени като въпросителни! "

 

 

 

Сгърчен като въпросителна –

все приведен е човек.

На гърба си примирително

мъкне кръста си нелек.

 

А понякога се свива

и смалява не нарочно.

Не оказва съпротива,

просто става малка точка.

 

Щом любов пулсира лудо

в неговото слепоочие,

точката... (о, Боже, чудо)

се превръща в двоеточие.

 

А когато го очернят

и го стъпчат със обуща,

смачква се човек безмерно

и в тиренце се превръща.

 

Немарлив ли е, нехаен,

дяволува ли юнашки,

се превръща в запетая,

тоест – в точка със опашка.

 

Ако честно, чист и читав,

брани правдата стремително,

ще го помнят и почитат

ярък като удивителна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....