Wali (Виолета Томова)
280 1156
23.11.2017 г., 1:08 ч.

Прераждане 

  Поезия » Друга
1349 3 5

 

 

 

                     Аз знам, че някъде,

                         ще те обикна пак,

                     когато някога

                         се договорим с времето.

                    Ти няма да си романтик моряк,

                         нито пират, дори ти няма да си

                     вожд на племе.

                         Ти ще си смешното,

                     махленското момче, което

                          тича след измислените истини

                      и види ли ме,

                          уж случайно спре,

                       но без да знае за какво

                           и как да го поиска.

                        Ще ми дадеш ти

                            шалче от звезди,

                        не петолъчни,

                             а случайно нарисувани.

                        Винаги, след бомбен взрив

                            ще ни боли,

                        защото, може би, не сме целували.

                            И ще ни погне вятърът - злобар....

                         Ще се злостим

                                зад вратите в къщи,

                         Излезем ли, денят ще бъде

                                 вече стар,

                          не ни е чакал,

                                за да се завръщаме.

                          Всеки ще си тръгне

                                по самин,

                          да гони донкихотовите призраци,

                                а Санчо ще потичва отстрани,

                           за да напомня,

                                 че светът е истински.

                      

© Виолета Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??