Прераждане
Аз знам, че някъде,
ще те обикна пак,
когато някога
се договорим с времето.
Ти няма да си романтик моряк,
нито пират, дори ти няма да си
вожд на племе.
Ти ще си смешното,
махленското момче, което
тича след измислените истини
и види ли ме,
уж случайно спре,
но без да знае за какво
и как да го поиска.
Ще ми дадеш ти
шалче от звезди,
не петолъчни,
а случайно нарисувани.
Винаги, след бомбен взрив
ще ни боли,
защото, може би, не сме целували.
И ще ни погне вятърът - злобар....
Ще се злостим
зад вратите в къщи,
Излезем ли, денят ще бъде
вече стар,
не ни е чакал,
за да се завръщаме.
Всеки ще си тръгне
по самин,
да гони донкихотовите призраци,
а Санчо ще потичва отстрани,
за да напомня,
че светът е истински.
© Виолета Томова All rights reserved.
