Пресмятах...
Пресмятах много пъти, но накрая
започнах да създавам нови смисли
и промених завинаги началото,
омазано от сълзи и мастило...
Та... как да продължи сега задачата,
когато всичко вече е различно
и който проверява, ще се чуди
къде остана простата логичност...
Опитвах много пъти да съм в релсите
и пътят да е ясен и прокаран,
но скоро се оказваше наистина,
че няма начин в него да остана...
И пречертавах всичко начертавано,
и претворявах всичко сътворено...
Завръщах се и тръгвах отначалото,
дори когато вече нямах време...
Пресмятах дълго с формули заучени,
но винаги пречупени през мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
