May 28, 2010, 4:34 PM

Пресмятах...

  Poetry » Other
859 0 11

Пресмятах много пъти, но накрая

започнах да създавам нови смисли

и промених завинаги началото,

омазано от сълзи и мастило...

Та... как да продължи сега задачата,

когато всичко вече е различно

и който проверява, ще се чуди

къде остана простата логичност...

Опитвах много пъти да съм в релсите

и пътят да е ясен и прокаран,

но скоро се оказваше наистина,

че няма начин в него да остана...

И пречертавах всичко начертавано,

и претворявах всичко сътворено...

Завръщах се и тръгвах отначалото,

дори когато вече нямах време...

 

Пресмятах дълго с формули заучени,

но винаги пречупени през мене...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...