18.06.2013 г., 21:03

Претенциозно

1.9K 2 39

Аз бих могла дори да Ви простя

нахалните Ви погледи тъй дръзки,

развързващи без жалост всички връзки

на тъй пристегнатия ми корсет,

нима мъжете толкова са дръзки?!?

 

И мисля да сте твърде напорист

в ухажването по посока мен,

ме хвърлихте в такъв безумен плен,

че мислите ми повече са ваши

отколкото да са били на мен.

 

Аз мисля, бих могла да Ви простя,

ако с така красивите си думи,

без срам не образувахте в ума ми

картина, от която ме е срам

дори да възпроизведа със думи!

 

Аз зная, че дори да Ви простя,

не бих могла дотолкоз лицемерно

да тръсна кок пред погледа Ви нервно

и да затворя входната врата!

Това би било толкоз лицемерно.

 

Аз зная, че и без да Ви простя,

то Вие все така ще продължите

със поглед най-нахално да държите

това, що е държал до днес корсет.

Ах, много моля да ме извините!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хихихихи, извинена си
  • Радвам се на впечатлението Ви и хубавите думи! Благодаря, Ирина!
  • Хм, костваше ми няколко връщания години назад и се възторгнах!
    Рядко се среща такъв уникален стил! Хвърлям цвете на сцената и бурно аплодирам⚘
  • ох, шери, не съм се мяркала от месецИ, но ще се коригирам тутакси
  • Къде сте, ма Шери!?!
    Така ми липсвате...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...