Mimoza20 (Мария Николова)
121 751
15.01.2017 г., 11:52 ч.  

Превала 

  Поезия » Философска
1004 2 6

Аз не броях години и наздравици

Не бях щастлива винаги с това

Срещах хора само с раници

Разменяхме най-искрени слова

 

Пътувах дълго през живота

Изтласкана в чужди светове

Разделяхме се често с "имота"

Приятелите станаха ми врагове

 

Понякога достигах до превала

Като самотна птица без гнездо

Мъката душата ми заляла

Напълни не едно ведро

 

Амбицията която ме поведе и

Не веднъж залитах в пропастта

Защо достигнах да превала

Обречена от чувствата от обичта

 

Завинаги запомних гласовете

"Билото" изкачвайки сама

Обрулена аз гонех ветровете и

Водех със себе си война

 

Да! Трябва да помисля да разтворя

Най-нежната си мисъл в утринта

Сухите си съчки да заровя

Остатъци от тъжната душа

 

Живях и плаках в свят злокобен

Дано да ми остане чиста съвестта

Да не закрия с шал греховен

Лицето си препъната от гордостта !

 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??