Превала
Аз не броях години и наздравици
Не бях щастлива винаги с това
Срещах хора само с раници
Разменяхме най-искрени слова
Пътувах дълго през живота
Изтласкана в чужди светове
Разделяхме се често с "имота"
Приятелите станаха ми врагове
Понякога достигах до превала
Като самотна птица без гнездо
Мъката душата ми заляла
Напълни не едно ведро
Амбицията която ме поведе и
Не веднъж залитах в пропастта
Защо достигнах да превала
Обречена от чувствата от обичта
Завинаги запомних гласовете
"Билото" изкачвайки сама
Обрулена аз гонех ветровете и
Водех със себе си война
Да! Трябва да помисля да разтворя
Най-нежната си мисъл в утринта
Сухите си съчки да заровя
Остатъци от тъжната душа
Живях и плаках в свят злокобен
Дано да ми остане чиста съвестта
Да не закрия с шал греховен
Лицето си препъната от гордостта !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
Поздравления!
