Река ме тегли дръзко към началото –
пленява с мощна приливна вълна.
И всъщност даже да се бори тялото,
с душата утаяват се в калта.
И въздухът превръща се в мечтание,
небето – свръхмистичен, бляскав храм.
Само едно, единствено дихание
дели Тук от превратното ми – Там!
© Данаил Таков Всички права запазени