2.09.2018 г., 21:23 ч.  

Превратност 

  Поезия » Друга
441 1 4

Река ме тегли дръзко към началото –

пленява с мощна приливна вълна.

И всъщност даже да се бори тялото,

с душата утаяват се в калта.

 

И въздухът превръща се в мечтание,

небето – свръхмистичен, бляскав храм.

Само едно, единствено дихание

дели Тук от превратното ми – Там!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??