25.02.2020 г., 6:47

Превъплъщения

795 2 8

Ще се разтворя в езерните пръски,

ще се разлея в слънчеви лъчи,

ще бъда тон от песните им дръзки –

на чучулиги, рано във зори.

 

Ще съм лилавото на лавандули,

ще разпилея семена в поля

от стръкове глухарчета нечули,

че лятото дойде на таз земя.

 

Следа ще бъда от подплашен заек

и парата над извора горещ.

А после залеза ще ме извае,

за да изтлея в пушека на свещ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...