Ще се разтворя в езерните пръски,
ще се разлея в слънчеви лъчи,
ще бъда тон от песните им дръзки –
на чучулиги, рано във зори.
Ще съм лилавото на лавандули,
ще разпилея семена в поля
от стръкове глухарчета нечули,
че лятото дойде на таз земя.
Следа ще бъда от подплашен заек
и парата над извора горещ.
А после залеза ще ме извае,
за да изтлея в пушека на свещ!