Разперих крилете
от огън негаснещ
и с тях се понесох
напред.
Разсичах небето,
подобно на буря,
обсебен от чувствата
в мен.
Аз виждах земята,
треперих от ужас,
тя беше обзета
от мрак...
долавях
небивали злоба,
омраза,
насилие, злост,
суета...
Аз спрях се
на място,
юмруците стиснах,
превърнах се
в огнен тайфун...
И мигом се хвърлих
над бездната черна,
наречена още
земя...
Запалих пожари,
небивали, вечни,
обсебен
от праведен
гняв...
и всичките хорски
пропаднали нрави
превърнах в купчинки
от прах...
© Андрей Андреев Всички права запазени