11.07.2017 г., 13:44

Превърнах се в огнен тайфун

660 1 8

      Разперих крилете

    от огън негаснещ

 и с тях се понесох

            напред.

Разсичах небето,

 подобно на буря,

обсебен от чувствата

                в мен.

     Аз виждах земята,

треперих от ужас,

тя беше обзета

от мрак...

       долавях

небивали злоба,

                 омраза,

насилие, злост,

           суета...

Аз спрях се

       на място,

юмруците стиснах,

             превърнах се

                   в огнен тайфун...

       И мигом се хвърлих

 над бездната черна,

       наречена още

                 земя...

Запалих пожари,

небивали, вечни,

          обсебен

от праведен

     гняв...

и всичките хорски

  пропаднали нрави

превърнах в купчинки

                       от прах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова ритмично, направо като песен!
  • Страховито звучиш, Андрей! Но гневът е справедлив... Поздравления за красивите, силни стихове!
  • Браво, Андрей! Описал си едно чувство характерно за всички поети, а то е да променят света към по- добро!
  • Много образен и силен стих! Поздрави и от мен!
  • Благодаря Ви за положителното мнение!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...