Jul 11, 2017, 1:44 PM

Превърнах се в огнен тайфун

664 1 8

      Разперих крилете

    от огън негаснещ

 и с тях се понесох

            напред.

Разсичах небето,

 подобно на буря,

обсебен от чувствата

                в мен.

     Аз виждах земята,

треперих от ужас,

тя беше обзета

от мрак...

       долавях

небивали злоба,

                 омраза,

насилие, злост,

           суета...

Аз спрях се

       на място,

юмруците стиснах,

             превърнах се

                   в огнен тайфун...

       И мигом се хвърлих

 над бездната черна,

       наречена още

                 земя...

Запалих пожари,

небивали, вечни,

          обсебен

от праведен

     гняв...

и всичките хорски

  пропаднали нрави

превърнах в купчинки

                       от прах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова ритмично, направо като песен!
  • Страховито звучиш, Андрей! Но гневът е справедлив... Поздравления за красивите, силни стихове!
  • Браво, Андрей! Описал си едно чувство характерно за всички поети, а то е да променят света към по- добро!
  • Много образен и силен стих! Поздрави и от мен!
  • Благодаря Ви за положителното мнение!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...