През сенки на жени
Нощта лъжовна обич разпилява.
Събирам звуци, шумове, следи...
И в моя сън, като небесна плява,
из мен полита ято от мечти.
И там те виждам - малко по-различен.
Провирам се през сенки на жени.
И без да питам колко ме обичаш,
ти казвам пак: "при мене остани".
Мълчи нощта и чака да се съмне -
денят да я прегърне с порив див.
В копнежа си тя става дваж по-тъмна.
И пак изгубвам твоите следи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
