Мислено пътувам към теб, мило,
и се настанявам там в обичайното,
някъде време с безвремие се е увило
и ме забавя пак в безкрайното.
Денем слънцето без теб се е скрило
и луната нощем е закрила лице за издайното,
премислям всичко, което се е случило
и ми е натъжено докрай от потайното.
Нося те навсякъде със сърце присвило,
докато притежавам от чувството всеотдайното,
знам, притеснението се е вече увеличило
и занапред ще се случва все повече от неслучайното. ...