През юли ...
Юли ще стъкне своята пещ.
Бели пожари в мен ще запали.
Всъщност едва ли ще разбереш
колко те искам. Едва ли, едва ли…
Там сред горещите летни треви
с теб да сме двама в разгара на зноя
и погледът ти да промълви:
„Знам, че ще бъдеш завинаги моя”.
Светът да почва, да свършва с нас.
Голи, щастливи – Адам и Ева.
Опиянени, диви, в екстаз,
първият мъж и първата дева.
Слънце без жал да разтапя деня.
Двете тела да блестят нажежени.
В тази любовна, зла мараня
ти да си сенчест оазис за мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
