Днес ще дойда при теб
с бяла риза, обръснат небрежно,
с бяло вино и с хляб
под листа от накапала нежност.
Ще притворя очи
и за твоите думи ще плача
и денят ще боли...
... ще отеква камбанен - кълвача.
Ще поседна за миг,
за да чуя гласа ти отново
и пред Божия лик
преродил се от камък - във слово...
... ще се моля за теб
и за твоите минали мисли...
... после - тъжен и блед
всички твои листа ще почистя...
Днес ще дойда без стих
и във твоята нощ непрогледна,
там - до камъка тих
при цветята до теб... ще поседна...
© Чавдар Всички права запазени