При Вас ме пращат, Ваше лицемерие
При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите,
бодлите, свойта правда и капаните.
Надяват се душата ми да вземете,
дано от мене лудост не прихванете.
Катранът чер е, но летя - над блатото,
а Вие – ангел бял, преди да паднете,
не ме пъдете, ние с Вас, рогатите –
делим поравно, черното и гадното.
Как? Казвате: Обувай си сандалите?
Върви си! На земята ти е същото!
И няма подлеците да пожалите?
Да ги накажете ли пак ме връщате?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
