При Вас ме пращат, Ваше лицемерие
При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите,
бодлите, свойта правда и капаните.
Надяват се душата ми да вземете,
дано от мене лудост не прихванете.
Катранът чер е, но летя - над блатото,
а Вие – ангел бял, преди да паднете,
не ме пъдете, ние с Вас, рогатите –
делим поравно, черното и гадното.
Как? Казвате: Обувай си сандалите?
Върви си! На земята ти е същото!
И няма подлеците да пожалите?
Да ги накажете ли пак ме връщате?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
И от мен едно голямо Браво!
-
Браво и от мен!
-
Благодаря, Ники!
-
Много ми хареса, Наде!
Браво, вълшебнице! -
Това е дипломация, миличка. Аз кажа, пък си мълча.
-
Това с копитата и рогата не го владея изобщо, признавам си, Наде. Ни арсенал имам, ни ищах, аз съм "со кротце, со благо..." Диалогът дава възможност да "препишеш" репликите ту на едната страна, ту на другата и обратно на места - тази двойнственост (това е друг въпрос)... прочетох го и така, и така Впечатли ме и реакцията ми беше спонтанна...
-
Понякога и рогата са полезни, Красе - запъваш и няма мърдане.
-
Ха-ха даммм
-
Благодаря ви,за добрите думи, приятели!
-
Много оригинално, смислено и интересно.
-
Много ми хареса, Наде! Браво!
-
Пусни рогато из дебрите на Ада,
и гледай сеира...Предопределена е играта- с два рога влиза, с още няколко за огърлица излиза. -
Благодаря ви, приятели!
-
Супер! Супер!
-
"Катранът чер е. Но летя - над блатото,
а вие - ангел бял, преди да паднете,
не бе пъдете, ние с Вас, рогатите -
делим поравно, черното и гадното"!!!!!!!!!
Отново си написала нещо грабващо те още с първите редове, Наденце! Много сила има в това стихотворение, непримиримост и завидна устойчивост, за което ти се възхищавам! Истински съм впечатлена!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
