При Вас ме пращат, Ваше лицемерие
При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите,
бодлите, свойта правда и капаните.
Надяват се душата ми да вземете,
дано от мене лудост не прихванете.
Катранът чер е, но летя - над блатото,
а Вие – ангел бял, преди да паднете,
не ме пъдете, ние с Вас, рогатите –
делим поравно, черното и гадното.
Как? Казвате: Обувай си сандалите?
Върви си! На земята ти е същото!
И няма подлеците да пожалите?
Да ги накажете ли пак ме връщате?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
И от мен едно голямо Браво!
-
Браво и от мен!
-
Благодаря, Ники!
-
Много ми хареса, Наде!
Браво, вълшебнице! -
Това е дипломация, миличка. Аз кажа, пък си мълча.
-
Понякога и рогата са полезни, Красе - запъваш и няма мърдане.
-
Благодаря ви,за добрите думи, приятели!
-
Много оригинално, смислено и интересно.
-
Много ми хареса, Наде! Браво!
-
Пусни рогато из дебрите на Ада,
и гледай сеира...Предопределена е играта- с два рога влиза, с още няколко за огърлица излиза. -
Благодаря ви, приятели!
-
Супер! Супер!
-
"Катранът чер е. Но летя - над блатото,
а вие - ангел бял, преди да паднете,
не бе пъдете, ние с Вас, рогатите -
делим поравно, черното и гадното"!!!!!!!!!
Отново си написала нещо грабващо те още с първите редове, Наденце! Много сила има в това стихотворение, непримиримост и завидна устойчивост, за което ти се възхищавам! Истински съм впечатлена!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
