Прибирам се...
Прибирам се
след хиляди копнежи.
Мечтаех си отдавна за това...
Не ми палете лампи,
замълчете... -
да вляза в себе си,
да разбера...
Отвътре да почувствам
без остатък
на моя собствен смисъл
същността...
Отлагах го
в торпедото на дните!...
Не чувах
и не виждах
досега...
Немилостиво
темпото пленява
душите ни
в илюзии и страх...
По-бавничко
съм жива
и създавам,
и вярвам,
и обичам,
и творя...
Преглъщам трудно
залъците груби
от чуждите охоти
за света...
Преполових
живота си
без друго!...
Прибирам се
да чуя
Същността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
