ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
May 14, 2008, 11:26 AM

Прибирам се...

1.1K 0 16
 

Прибирам се

след хиляди копнежи.

Мечтаех си отдавна за това...

Не ми палете лампи,

замълчете... -

да вляза в себе си,

да разбера...

Отвътре да почувствам

без остатък

на  моя собствен смисъл

същността...

Отлагах го

в торпедото на дните!...

Не чувах

и не виждах

досега...

Немилостиво

темпото пленява

душите ни

в илюзии и страх...

По-бавничко

съм жива

и създавам,

и вярвам,

и обичам,

и творя...

Преглъщам трудно

залъците груби

от чуждите охоти

за света...

Преполових

живота си

без друго!...

 

Прибирам се

да чуя

Същността.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0