Прибоят на нещастието ще е празник
Загубих връзката си с този жалък свят,
макар наивно някога да вярвах в нея.
Надявах се по-мъдър да съм от Сократ -
нещастието вместо мен да не живее...
По лунните пътеки да вървя
в синхрон единствен с прилива на дните.
И любовта без име да мълвя,
докосвайки я с транса на лъчите.
Над всяка тайна да се извися
и в синевата на отвъдното да рея
духа от самотата просиял...
Завърнат като слънце да изгрея
над непрокопсалия земен кът,
осеян със студенокръвни твари,
с войни жестоки, носещи му смърт
и пепел от нестихващи пожари.
Да стигна дъното на всякое сърце
и в него истината да запаля.
Със собствените си издъхващи ръце
чрез вярата си в миг да го погаля.
Тогава може би ще съм щастлив
и ще си кажа - не живях напразно!
Дори в смъртта си пак ще бъда жив,
прибоят на нещастието ще е празник!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
