Приказка
Дай ми книгата направена
от есенни листа,
с щипка смесени
звездни прашинки и
лунни песeчинки.
На двадесета страница
отвори,
внимателно погледни,
написаните символи
на едничко малко листче
отстрани -
дълбоко дъх поеми,
ако искаш -
стани, ако искаш -
на зелената трева поседни,
за нищо друго не мисли,
тишината заглуши,
и на глас чети,
днес птиците са твои слушатели.
Аз ще бъда там заедно
с горските обитатели.
Ще слушам гласът ти,
разказващ есенни приказки.
Че и слънцето, греещо от небето
виждаш ли, завидя ти, заслепи го
с думите падащи от устата ти,
досущ приличащи на малки,
но дъха спиращи водопади.
Не спирай.
Изглежда омая ги -
погледни напред, зад теб, и в страни -
с гласът си прикани ги,
всички горски обитатели.
Не се плаши, продължавай,
хайде, чети,
есенните вълшебни приказки.
Чуваш ли на заден фон,
песента на славеите как звучи?
А феите до нас тихо
седнали са на рамената ти.
Забавно е, нали? Не помръдвай.
Безобидни са.
С малките си жълти и бели криле,
пърхащи като пеперуди.
Ще държа ръката ти и
тихо ще се засмея.
И ето, настъпи бавно края на деня,
слънцето дори се разгневи,
копнеещо за минути още
да послуша гласа ти.
Здрачи се.
Дойде края на приказката ти.
Спри и книгата затвори.
На тревата я остави.
Виждаш ли?
До нас тихо заспали са всички.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
