4.01.2019 г., 22:11 ч.

Приказка 

  Поезия » Пейзажна, Друга
500 2 6

Дай ми книгата направена

от есенни листа,

с щипка смесени

звездни прашинки и

лунни песeчинки.

На двадесета страница

отвори,

внимателно погледни,

написаните символи

на едничко малко листче

отстрани -

дълбоко дъх поеми,

ако искаш -

стани, ако искаш -

на зелената трева поседни,

за нищо друго не мисли,

тишината заглуши,

и на глас чети,

днес птиците са твои слушатели.

 

Аз ще бъда там заедно

с горските обитатели.

Ще слушам гласът ти,

разказващ есенни приказки.

Че и слънцето, греещо от небето

виждаш ли, завидя ти, заслепи го

с думите падащи от устата ти,

досущ приличащи на малки,

но дъха спиращи водопади.

 

Не спирай.

Изглежда омая ги -

погледни напред, зад теб, и в страни -

с гласът си прикани ги,

всички горски обитатели.

Не се плаши, продължавай,

хайде, чети,

есенните вълшебни приказки.

Чуваш ли на заден фон,

песента на славеите как звучи?

А феите до нас тихо

седнали са на рамената ти.

Забавно е, нали? Не помръдвай.

Безобидни са.

С малките си жълти и бели криле,

пърхащи като пеперуди.

Ще държа ръката ти и

 тихо ще се засмея.

 

И ето, настъпи бавно края на деня,

слънцето дори се разгневи,

копнеещо за минути още

да послуша гласа ти.

Здрачи се.

Дойде края на приказката ти.

Спри и книгата затвори.

На тревата я остави.

Виждаш ли?

До нас тихо заспали са всички.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за отзива, Петър! Радвам се, че съм успяла да я разкажа!
  • Много интересна конструкция има стиха. Хареса ми, че е разделен на четири параграфа, не бих ги нарекъл куплети. Но това не важно. Важното е, че си разказала красива приказка.
  • Благодаря за отзива, Еси!
  • Красиво! Образите се редуват пред очите ми. Поздравления!
  • Ти го каза! Съгласна съм. Благодаря, Стойчо!
  • Но щом будува любовта, нека другото да спи!
Предложения
: ??:??