argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
30.05.2017 г., 17:39 ч.

Приказка за кучето 

  Поезия » Друга
896 6 10


Словата, дето в стих сега превръщам,
не струват даже пет пари пробити,
очите на опразнената къща,
щом вече от бръшляна див са скрити.

 

Презрява до обраслата ограда
черешата  с некастрените клони
и само рой оси – жужаща клада,
че ражда още сладък плод, напомнят.

 

Ръждясъл е на кучето синджирът,
самото то  – крака  и кожа постна.
Под хладния небесен свод събира
кураж в сълза зад вратника залостен.

 

Каква съдба! И обич благородна!
Да бъдеш верен страж на празно нищо.
Отдавна всичко тук е толкоз гробно,
но кучешкият дълг е с нрав на хищник.

 

Над хляба сух ще вие жаловито,
на дните си нащърбени до края
и градската стопанка без да пита,
ще литне от каишката към рая.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??